[ivanmag]

Zdraveite,mnogo mi haresva saita ta reshih da podam edna informaciya bez da e tursena .
Sega e edin ot momentite za prisajdane na druvcheta, spodelyam go ot sobstven opit poveche ot 10 godini
az go pravya, kato napravo vzemam ot maichinoto rastenie kalemite i do nyakolko dni gi prisajdam .
Malko hora znayat che po tova vreme se prisajda, no spored moyat opit e nai dobriya period.

[Борис]

ivanmag написа на Feb 5 2008, 08:46 AM :

Zdraveite,mnogo mi haresva saita ta reshih da podam edna informaciya bez da e tursena .
Sega e edin ot momentite za prisajdane na druvcheta, spodelyam go ot sobstven opit poveche ot 10 godini
az go pravya, kato napravo vzemam ot maichinoto rastenie kalemite i do nyakolko dni gi prisajdam .
Malko hora znayat che po tova vreme se prisajda, no spored moyat opit e nai dobriya period.

Тъй като сега е Февруари, а по народному "Малък сечко", притеснявам се дали няма при по-голям студ да измръзнат калемите?

[Vladimir]

Zdraveite priiateli !
Zdravei Ivanmag !

Az predi syshto biah zapalen po prisajdaneto. Dori sym si nakupil dosta literatura po vyprosa.
Pisha vi tozi posting zashtoto mi se iska da vi predizvikam da preusmislite nujdata ot prisajdaneto. Az za sebesi go napravih i stignah do izvoda 4e tova v pove4eto slu4ai e bezmisleno dori vredno. Prisajdaneto pravi rastenieto slabo i neustoi4ivo kym po “surovi” usloviia.


Nie v syshtnost nepoznavame rasteniiata v syshtinskata im sreda. Celiia opit koito 4ove4estvoto e natrupalo v poslednite niakolko hiliadoletiia moje da se okaje bezmislen.
A kato znaem 4e celenaso4eno sme vodeni po tozi pyt za da zabravim vsi4ko koeto e bilo predi tova, triabva da se otnasiame s podozrenie.
Kogato syzdadem nasheto Rodovo imenie i go nablyudavame v gotov vid (sled 10-15 godini) mojem togava da precenim polzata ot prisajdaneto.
Izvinaivam se 4e pisha na latinica.
V. Dosev

[ivanmag]

Da suglasen sum che e po-dobre da ne se prisajdat druvchetata i da mojem da im daryavame Lyubov i taka da gi "pooshtryavame " pomagame i te da nise otblagodaryavat poveche ,i t. n. no na toya etap az taka moga da sum polezen na mnogo hora i sushto da im pomogna da trepne neshto dobro v dushata im .Ta zatova iskam da spodelya opita si .Inache pri prevoda mi na "Revolyuciyata na edna slamka" prez cyaloto vreme se vuzhishtavah ot metodite na Fukuoka ..a ne po- malko i sega.
Boris- Ne se pritesnyavai, mnogo se pritesnyavat ot studa ,NO ne s e zamislyat che tezi kalemi dali shte sa na maichinoto rastenie ili na novoto (podlojkata) shte e vse v tezi usloviya
E az predpochitam da e na semkova podlojka ,taka e po- dulgovechno rastenieto
Uspeh

[Борис]

ivanmag написа на Feb 6 2008, 09:17 AM :

Da suglasen sum che e po-dobre da ne se prisajdat druvchetata i da mojem da im daryavame Lyubov i taka da gi "pooshtryavame " pomagame i te da nise otblagodaryavat poveche ,i t. n. no na toya etap az taka moga da sum polezen na mnogo hora i sushto da im pomogna da trepne neshto dobro v dushata im .

Не съм компетентен по въпросите на присаждането, но ми е интересно да науча, вземайки семка от примерно "Златна превъзходна" и ако я засадим от нея ще излезе овощно дърво от което ще берем същия сорт ябълки. Същото се отнася и за череши, круши. Останало ми е нещо в паметта, че то новото овощно дърво няма да се берат същите плодове. Или както се изразяват, то "подивява" и трябва да се присади наново защото не се запазва генетичния материал.
До сега винаги съм работил с готов разсад или присаждането правеше баща ми.

[ivanmag]

Da tova koeto si spomnyash e chast ot istinata.t.e. kogato zasyavame ot semka (kostilka) nyama garanciya che shte se proyavyat kachestvata na roditelskoto rastenie ima nyakakvo otklonenie (razpadane na sorta kakto go kazvat) i kolkoto edin sort e po blizo do estestven proizhod (s po- malko uchastie na choveka) tolkova otkloneniyata sa po-malki.
Eto zashto se pribyagva do prisajdane na rasteniyata ili razmnojavane chrez vegetativni chasti -kultuci,otvodi ,kalemi i dr.
Tova mi beshe povod za poveche razmishleniya i da mi hrumne edna hipoteza koyato be priznata ot Institut po Energo mineralo terapiya-Minsk (Belarus) Gonikman se kazva.No tova izmestva temata.
Ta na toya etap ako iskash da suhranish edin sort...Prisajdai

[Борис]

ivanmag написа на Feb 6 2008, 03:21 PM :

Eto zashto se pribyagva do prisajdane na rasteniyata ili razmnojavane chrez vegetativni chasti -kultuci,otvodi ,kalemi i dr.

Сега се сещам, че преди години домашно отглежданите лимонени дръвчета бяха рядкост. Когато някой изявеше желание да има в къщи свое лимоново дърво, баща ми слагаше на някое разклонение кутия пълна със земя и след няколко месеца отрязваше вкоренения клона с кутията. Така се получаваше ново дърво. Това са предполагам така наречените отводи.
Благодаря ти за отговора и съветите!

[Stefan77]

Борис написа на Feb 6 2008, 12:21 PM :

Не съм компетентен по въпросите на присаждането, но ми е интересно да науча, вземайки семка от примерно "Златна превъзходна" и ако я засадим от нея ще излезе овощно дърво от което ще берем същия сорт ябълки. Същото се отнася и за череши, круши. Останало ми е нещо в паметта, че то новото овощно дърво няма да се берат същите плодове. Или както се изразяват, то "подивява" и трябва да се присади наново защото не се запазва генетичния материал.
До сега винаги съм работил с готов разсад или присаждането правеше баща ми.

Бях писал по тази тема преди в този форум, но сега не мога да го намеря. Затова ще пиша пак. На мен ми е много чудно от къде са се взели културните сортове растения. Човек ходейки си по горите може да види диви череши, диви ябълки, джанки, трънкосливи ( но никога сливи),
диви круши, диви мушмули и други диви плодни видове. Те са във вида в който ги е създал Господ. Т.е. това е един устойчив генотип, който е създаден да оцелява при всякакви повратности на съдбата - при един доста широк диапазон от климатични промени. Този устойчив генотип в същото време съдържа в себе си възможността да комбинира гените си по начин по който човекът пожелае. Тези диви плодове ( макар и много полезни ) в повечето случаи са били или горчиви, или кисели, или много дребни. В древността Човекът от една страна е извършвал изкуствен подбор на срещаните от него диви плодни видове. Т.е. размножавал е само онези, които имат едри и вкусни плодове. Например има диви череши, които не са така горчиви. Има диви круши, които са малко по-едри от нормалните и плодоносят обилно всяка година. Има диви ябълки, които вместо зелени плодове имат червени плодове. Човекът е намирал такива естествени отклонения от основните видове и ги е размножавал. При това ги е размножавал задължително семенно. Вегетативното размножаване навлиза по нашите земи с идването на християнството и дори по-късно - 8 - 9 век. И въпреки това античните хора са имали превъзходни сортове плодове. Тук смятам , че е влязъл в сила още един фактор, формиращ генотипа на растенията. Това е Човешкото НАМЕРЕНИЕ. Тук се проявява божествената способност на Човека да претворява създадения от Бога свят. За изходен материал се използват божествените творения, като Човекът ги подобрява в насока каквато той самият смята че ще му е по-полезна. Например културната слива няма диви прародители. Някои специалисти смятат, че тя е получена от спонтанното хибридиране на трънка + джанка, но аз съм виждал в природата спонтанен хибрид между трънка и джанка, който няма нищо общо със сливата. Има още много примери за културни растения, които нямат диви прародители.

Преди 300 - 400 години заедно с пионерите на Дивия Запад в Америка се придвижвали и християнски мисионери. Те носели със себе си от Европа чувалчета със семена от всякакви плодове - ябълки, круши, грозде, череши, праскови и др. Където спирали да нощуват, засявали по няколко семки от всички растения. И до днес в Щатите има запазени дървета от тези семена. Интересното е, че това са сортове, които ги е нямало в Европа преди това. От ябълковите дървета има 3, които днес са едни от най-разпространените в света ябълкови сортове. Това са "Червена превъзходна" (Red delicious), "Златна превъзходна" (Golden delicious) и "Джонатан" (Johnatan).

Някога , в България, по време на турското робство , българското население не е имало възможност да обменя със света нови сортове плодни дървета. Хората са сяли в дворовете си предимно семена, които са вземали един от друг помежду си. В резултат на такова семенно размножаване са се получили множество сортове плодни видове.
По-късно, с глобализирането на пазарите на плодове и най -вече с навлизането на ТКЗС -та у нас тези ценни местни сортове са унищожени и заменени със вносни, които задължително се размножават вегетативно.

Мисълта ми беше, че при семенното размножаване няма гаранция, че ще се повторят качествата на майчиното растение, но пък има възможност да се получат нови сортове, които по нищо да не отстъпват на майчиния. Освен това се избягва хирургическата намеса в тъканите на растението, която намеса винаги, рано или късно води до несъответствия между подложка и калема и се проявява в намаляване на живота на присадката. Освен това в Библията, когато Мойсей дава напътствия на народа си, как да стопанисват новите си земи, се казва: "не засявай нивата си със семе от два рода". Това буквално означава: "не хибридирайте". В някои други преводи мисля, че е казано и "не облагородявайте" растенията. В някои случаи при облагородяване се получават т.нар. вегетативни хибриди или "химери". Доколко вегетативното хибридиране се получава само в отделни случаи или винаги има някакво, макар и недоловимо хибридиране във всички случаи на облагородяване, това засега науката не може да каже. Аз засега съм определено против облагородяването.

[Борис]

Благодаря ти Стефане,
Не напразно silki /имам в предвид семейството/ ми препоръчаха да се консултирам с теб. Предложиха ми и да те посетим щом се затопли времето. Предполагам, че това ще стане пролетта. Ще ми бъде приятно да се запознаем. Има много неща, които мога да науча от теб. Явно като най-компетентен по въпросите свързани с растенията в родовото имение, ще се договаряме за консултантски услуги. Хубаво е, че предлагаш и готов посадъчен материал.
Поздрави! Борис.

[Schnappsa]

Zdraveite!
Ot izvestno vreme se zanimavam s prisadki no sega udarih na kamyk - Dqdomi (leka mu pryst) mi beshe dal edno "mazilo" s koeto majeh kalima (sled kato veche e prisaden) za da se predpazi ot pronikvane na voda i zagnivane mejdu podlojkata i kalema. No taka i nerazbrah kak i ot kakvo se pravi.
Ta vypros mi e:
Znae li nqkoi kakva e receptata?
Blagodarq Vi predvaritelno!

[Теодора Андреева]

Цитат

Познати са около 200 различни начина за присаждане. Най-широко се прилага присаждането на калем и на пъпка. Калемите са добре развити едногодишни клонки от южната страна на дърветата с 3-4 пъпки. Калеми от ценни сортове се събират - подбират се и се изрязват - в края на зимата. Заравят се в добре промит черен пясък на тъмно и хладно, а от време на време се поливат. Присаждането на калема може да се направи по няколко начина - на разцеп, на кози крак и под кора. Присаждането под кора е най-лесният и най-широко разпространен метод от любителите овощари. Обикновено се извършва по време на активно сокодвижение, което най-често съвпада с цъфтежа. Клонките, върху които ще става присъждането, не трябва да са по-дебели от 5-6 см. Те се изравят предварително, а в момента на присаждането се опресняват и заглаждат. В кората с ножче се прави вертикален разрез с дължина 3 см. В долният край на калема също се прави вертикален отрез със същата дължина, разположен срещу добре развита пъпка. След това калемът се втиква в размера под кората така, че двете части да са добре прилепени една към друга, а най-долната пъпка да бъде от външната страна. Мястото на присаждането се привързва с лико и се замазва с овощарска замазка, приготвена от добре замесени един кг разтопен асфалт и 200-300 гр мас. Замазката се съхранява в добре затворени кутии и преди употреба се разтопява на водна баня. Върху присадените калеми се оставят 2-3 пъпки, а в горният им край се прави отрез по ъгъл 45є. След прорастване на присадените калеми превръзката се срязва, за да не се вреже и нарани клонката.

Цялата статия за облагородяване на овощни дръвчета http://www.udoma.com/?view=material&ca...98&info=650

Цитат

овощарската замазка се приготвя от един килограм смола (чамсакъз), 200 грама топена лой и една шепа растителна пепел, поставя се в съд, загрява се и разтопената смес се разбърква добре, докато стане еднородна маса. След това се сваля от огъня и след като изстине малко й се добавя на порции спирт за горене при непрекъснато бъркане. Замазката трябва да бъде като маджун гъста и твърда.

Източник http://ovostarstvo.h...azmnozavane.htm

Освен това видях в Гугъл, че се продават готови замазки във селскостопанските аптеки - Стиктал, Терванол - но не знам какви са им съставките.

[Schnappsa]

Теодора Андреева написа на Jul 1 2008, 01:41 PM :

Цялата статия за облагородяване на овощни дръвчета http://www.udoma.com/?view=material&ca...98&info=650
Източник http://ovostarstvo.h...azmnozavane.htm

Освен това видях в Гугъл, че се продават готови замазки във селскостопанските аптеки - Стиктал, Терванол - но не знам какви са им съставките.

Blagodarq Ti Mnogo
Nqmash Si I na Ideq Kolko Mi Pomogna...
Na Selo Imame Edno Mqsto (Okolo 5 Dekyra) I Sym Reshil Da Napravq Ovoshtna Gradina.
Zapoznat Sym Gore - Dolo S Tezi Neshta - No S Udovolstvie Shte Priemam Syveti Ot Po - Veshtite V Zanaqta
Ako Ima Nqkoi Tynkosto Shte Se Radvam Da Gi Spodelite.

[Теодора Андреева]

Schnappsa написа на Jul 4 2008, 10:07 AM :

Blagodarq Ti Mnogo
Nqmash Si I na Ideq Kolko Mi Pomogna...
Na Selo Imame Edno Mqsto (Okolo 5 Dekyra) I Sym Reshil Da Napravq Ovoshtna Gradina.
Zapoznat Sym Gore - Dolo S Tezi Neshta - No S Udovolstvie Shte Priemam Syveti Ot Po - Veshtite V Zanaqta
Ako Ima Nqkoi Tynkosto Shte Se Radvam Da Gi Spodelite.

Ама моля ти се, радвам се, че можах да ти услужа. Впрочем не съм чак толкова веща в овощарството, тази информация я намерих с търсене в Гугъл.

[Schnappsa]

Zdraveite
Imam Edin Nalejasht Vypros:
Koga E Nai Dobre Da Se Prisajda Drqn?

[Steffan]

Schnappsa написа на Feb 18 2009, 12:08 PM :

Zdraveite
Imam Edin Nalejasht Vypros:
Koga E Nai Dobre Da Se Prisajda Drqn?

Здравей,
Дряна най-добре се присажда на спяща пъпка през края на юли - началото на август. Това е т.нар. окулация.

[Schnappsa]

Steffan написа на Feb 18 2009, 08:54 PM :

Здравей,
Дряна най-добре се присажда на спяща пъпка през края на юли - началото на август. Това е т.нар. окулация.

Mhm ;]
A Ako Go Ashladisam Sega Nqma Li Shans Da Se Poluchi?

[Steffan]

Schnappsa написа на Feb 20 2009, 04:50 PM :

Mhm ;]
A Ako Go Ashladisam Sega Nqma Li Shans Da Se Poluchi?

Ами пробвай. Изчакай малко да започне сокодвижението. Ще трябва да ашладисваш на калем.